Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02 14:40 - Особено извратена форма на робство - путиноидите се кланят на господаря си
Автор: udrus22 Категория: История   
Прочетен: 275 Коментари: 1 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Цената на съветското освобождение или табела с какъв надпис трябва да стои пред Паметника на съветската армия в София image Момчил Дойчев Доцент по политически науки, доктор по философия Момчил Дойчев е преподавател в департамент "Политич... още Ключови думи  национален интерес, Съветск
Момчил Дойчев07.01.2020

 

Измислената война с Червената армия коства на народа ни общо сумата от 133 280 719 447 лева

 

На 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на държавата, която единствена от хитлеристкия блок е запазила дипломатически отношения с него, обявила е от няколко месеца неутралитет и е заявила, че обявява война на националсоциалистическа Германия, с която и СССР воюва от 1941 г.
На 8 септември 1944 г. армиите на 3-ти Украински фронт нахлуват в територията на Царство България и го окупират за няколко дни без да срещнат съпротива.

 

На практика СССР окупира страна, която е съюзник в антихитлеристката коалиция и вече е във война с Германия.
Окупацията на България от Червената армия и до днес в центъра на София се слави като „освобождение от фашистко робство“.
Само че нито „освобождението“ е освобождение, нито до „освобождението от Червената армия“ в България има робство, още повече „фашистко“. България е неутрална и демократична за тогавашните военни условия страна, защото от 2 септември в София управлява центристко правителство на демократичната опозиция с премиер земеделецът Константин Муравиев, което за 6 дни на власт възстановява Търновската конституция, освобождава всички политически затворници и възстановява демократичните права и свободи на народа и даже обявява война на Германия.

 

Тогава от какво ни освобождава Червената армия?

 

Става дума не са освобождение, а за ликвидиране на свободите, които е извоювал българският народ, става дума и за ликвидиране на независимостта на държавата България. Ирония е, че на герба на комунистическата „българска“ държава стояха годините на нейното раждането и ликвидиране – 681-1944.
Ако използваме лексиката на тези, които пледират за „съветско освобождение от фашистко робство“, става дума всъщност за точно обратното – за поробване на България и българския народ чрез налагане на съветската тоталитарна система, т.е. на репресивна колониална държавна власт от криминален съветско-комунистически тип. Защото на 9.09.1944 г. чрез безкръвен преврат на власт идва БКП – създадената през 1919 г. като пета колона на съветския комунистически империализъм, престъпна терористична организация.
Тази дата и събитията, свързани с нея и до днес имат огромно значение за историята на България. Защото днес наследникът на Съветската комунистическа империя – неототалитарна олигархично-мафиотска Руска федерация отново се опитва да представи окупацията на България като „освобождение”, за да използва фалшифицирането на историята ни за своята хибридна дезинформационна война срещу страната ни.
Окупацията на България от Съветския съюз е основна предпоставка за извършването на преврата на 9 септември 1944 г., чрез който БКП влиза във властта, за да превърне България в сателит на СССР за следващите 45 години с цената на нечуван терор и тежки репресии над българския народ.

 

Цената на войната против Германия

 

Военната операция по окупирането на Царство България приключва на 15 септември 1944 г., когато съветски части достигат столицата София без да срещнат съпротива от българската армия. Месец по-късно 450 хилядна българска армия е хвърлена от комунистическото марионетно правителство във военни действия с отстъпващите от Балканите немски части. Тази война, в която по заповед от съветските окупатори е включена цялата българска армия води до огромни загуби.
България дава за 7 месеца война с Германия общо над 40 000 жертви (убити, изчезнали и ранени войници и офицери). Убитите са 8337, ранените са 22 958 и изчезналите са 9155 души. За тези свидни жертви в България няма нито един значим паметник, за разлика от чудовищните по размер паметници във всеки по-голям български град в прослава на невоювалата на българска територия окупаторска Съветска армия.

 

image

 

В подробен доклад от 1946 г. са отразени всички разходи на България от участието и във войната. Те възлизат на колосалната сума от над 63 милиарда лева. В това число над 23 млрд. лв. за интендантско имущество, хранителни припаси и фуражи за българската, Червената и Югославската армия, над 35 милиарда лв. за заплати и закупуване на вещево имущество, над 10,5 милиарда лв. за използвано въоръжение и боеприпаси, над 3,5 милиарда лв. за използвани и унищожени инженерни средства, употребени стоки и материали в хода на военните действия.

 

Към сумата от 63 милиарда лева следва да се добавят и още 30 милиарда лв. за извършените до 8.05.1945 г. други разходи по изпълнението на другите точки от примирието на съюзниците с България.
Така похарчените средства в пряка връзка с воденето на войната достигат до общата сума от 95,25 милиарда лева.

 

Но тава не са всички загуби – косвените загуби от участието на България във войната се определят на над 27 милиарда лева. Тук влизат загубите на националното стопанство от мобилизирането на работна ръка, реквизирането на транспортни средства и др.
В следващите 10 години държавата следва да изплати и близо 11 милиарда лв. на инвалидите и вдовишките семейства, под формата на пенсии, помощи и др.
Като се съберат числата по отделните параграфи тази война коства на народа ни общо сумата от 133 280 719 447  лева.

 

Стопански загуби от съветското военно „присъствие”

 

Стопанските загуби на страната през 1945 г. възлизат на около 3/4 от националния доход на България през 1945 г.
Въпреки многобройните жертви във войната и причинената стопанска разруха България не получава статут на съвоюваща страна, а на победена, когато на 28 октомври 1944 г. тя сключва примирие с антихитлеристката коалиция и след това – при подписване на мирния договор на 10 февруари 1947 г. в Париж.
От това положение на България най-голяма полза извлича СССР, който я е окупирал.

 

Българската армия е пратена да се бие на германския фронт, но в страната ни остават 600 000 войници и офицери от 3-ти Украински фронт до края на 1947 г. Те имат за цел да подсигурят и гарантират утвърждаването на тоталитарния режим на БКП, ликвидирайки българския държавен и стопански елит и смачквайки политическата опозиция с кървави чистки, монтирани съдебни процеси, въдворяване в концлагери и изселвания на хиляди семейства. Издръжката на тази огромна чужда окупационна армия в продължение почти на три години и половина е платена от българския народ.

 

Прecтъплeниятa нa cъвeтcкaтa aрмия от 1944 до 1947 г. у нac ca признaти личнo oт дори кoмуниcтичecкия главатар по това време Гeoрги Димитрoв в пиcмo дo Йocиф Cтaлин.
Докато нашите войници воюваха извън пределите на България, вътре в територията и се бяха разположили съветски войници, числеността им заедно с преминаващите за фронта от 8.9 до края на 1944 и началото на 1945 г. достига 600 000 души.

 

„Най-разорително за българската икономика се оказва подписаното през есента на 1944 г. в Москва примирие. То изисква от България да предава безвъзмездно на съветското командване огромни количества въоръжение, финансови средства, техническо оборудване, храни и нехранителни стоки, а също и да извършва безплатни ремонти на съветска техника и съоръжения. Изсмукването на последните резерви на страната продължава и след капитулацията на Германия и Япония през 1945 г. Дори марионетният премиер Кимон Георгиев е принуден да напомни през декември 1945 г. на Бирюзов, че войната вече е свършила, а исканията на съветското командване за нови безвъзмездни доставки нямат край. Окупаторите обаче нямат никакво намерение да преустановят рекета и грабежа. България продължава да плаща измислените в Москва незаконни контрибуции дори след подписването на Парижкия мирен договор през февруари 1947 г. Цената на тригодишната съветска окупация по най-скромни изчисления достига почти половината от целия брутен вътрешен продукт на България за периода 1944 – 1947 г.“

 

Според точка 15 от примирието на съюзниците с България тя (трябва да) изплаща парични суми и предоставя гориво, храна и др., нужни на Съюзното (Съветското) Главно командване.
Българското правителство е силно озадачено от факта, че само за четири месеца (до края на 1944 година) по същия параграф са взети стоки и пари за повече от 17 (седемнадесет) милиарда лева за съветската войска.

 

До края на 1945 година, пак според сведение на БНБ, озадачаването се увеличава до 30 милиарда и 470 милиона лева, а в шифрована телеграма, изпратена на 20.9.1947 г. до българската легация в Москва, не друг, а Трайчо Костов пише черно на бяло: „…по изпълнението на съглашението за примирие държавата е изразходвала приблизително 150 милиона долара.”

 

За сравнение: жестоките репарации, които трябваше да платим след войната на Гърция и Югославия в продължение на 8 години, бяха общо 70 милиона долара – сиреч: издръжката на съветската армия за три години ни струва двойно повече: 150 милиона долара!
Пресметнато по тогавашния официален курс на БНБ (298-302 лева за долар), тези 150 милиона долара се равняват на 45 милиарда лева, а по пазарния курс, който достига 350-450 лева за долар, сумата е около и над 60 милиарда лева.

 

Но и тази цифра не е реална, тъй като само около една трета от тази сума се изплащаше с парични знаци, а двете трети – в стоки и хранителни продукти, калкулирани по силно занижени цени: брашното – 23 лева вместо реалните 100; олиото – 25 лева вместо реалните 300-400; захарта – 93 лева вместо 500-600, тютюнът – 320 вместо над 1000 лева за килограм и т. н.
Това изсмукване на България е узаконено от Спогодбата за взаимни доставки, сключена на 10 март 1945 г. Oт нашия министър на търговията и промишлеността Нейков със съветския министър на външната търговия Микоян.

 

Според тази спогодба и по нареждане на Министерския съвет Българската земеделска и кооперативна банка продава на СССР 5000 килограма розово масло от неприкосновения държавен резерв по 110 000 лева килограма при призната стойност на банката 250 000 лева за килограм, като Министерският съвет разпорежда “разликата да се покрие от Изравнителния фонд на цените”, т. е. от държавата – казано по-просто: продавайки 5000 килограма розово масло, държавата не печели, а губи (плаща на банката) 700 милиона лева. (Между другото СССР тутакси продал розовото масло на Франция по 1400 долара, т. е. по 410 000 лева (четири пъти по-скъпо), печелейки от всеки килограм по 300 000 лева, или общо милиард и половина!)

 

Това е още нищо. Според същата спогодба трябва да продадем на СССР 25 000 тона тютюн по 320 лева за килограм, а той струва на международния пазар 2,60 долара (775 лева по официалния курс на долара, над 1000 по пазарния курс), сиреч губим от всеки килограм 455 до 680 лева, умножено по 25 000 000 килограма – загубата се изразява с колосалната сума от 10 до 17 милиарда лева!

 

За утеха СССР ни продава свои стоки по-скъпо, отколкото струват – например, тон бензин на международния пазар струва 24 долара, ние го купуваме от СССР по 42 долара.

 

Цена на съветската окупация и комунистическия терор

 

След съветската окупация и идването на власт на правителството на ОФ непосредствено след 9.09.1944 г. общият брoй нa избититe бългaри, включитeлнo рaзcтрeлянитe бeз cъд и приcъдa, прeз първитe някoлкo мeceцa нa кoмуниcтичecкия тeрoр ca по общо мнение на обективни историци около и над 30 000 души. Cтaвa думa зa геноцид над политическия, административния, стопански, интелектуален и военен елит нa нaциятa, включитeлнo нacлeдници нa извecтни възрoждeнcки фaмилии и гeрoи oт вoйнитe зa нaциoнaлнo oбeдинeниe.
„Ocвoбoждeниeто“ нa Бългaрия е освобождение oт държaвaтa ѝ – прeвръщaнe нa Бългaрия в кoлoния нa Мocквa. „Ocвoбoждeниe“ нa Бългaрия oт нeйния нaциoнaлeн eлит – избивaнe нa гoлямaтa чacт oт бългaрcкитe пoлитичecки, aдминиcтрaтивни, cтoпaнcки, интeлeктуaлни и духoвни лидeри, бeз cъд и приcъдa или чрeз мoнтирaн oт oкупaтoрa cъд и приcъди бeз кaквaтo и дa e лeгитимнocт. „Ocвoбoждeниe“ нa Бългaрия oт пълнoцeннo нaциoнaлнo битиe зa пoлoвин вeк, прeз кoйтo cтрaнaтa и нaциoнaлнaтa oбщнocт ca упрaвлявaни oт кoлoниaлнa aдминиcтрaция в пoлзa нa импeрcкия цeнтър – Мocквa. Пocлeдcтвиятa oт вcичкo тoвa нe ca прeoдoлeни и дo дeн днeшeн, кoгaтo ниe вce oщe нямaмe нaциoнaлнa нeзaвиcимocт, пълнoцeннa нaциoнaлнa държaвa и нaциoнaлнo дocтoйнcтвo, oтхвърлящo нaмecaтa нa бившия импeрcки гocпoдaр в eнeргeтикaтa, пoлитикaтa, cиcтeмaтa зa cигурнocт, мeдиитe…

 

„Ocвoбoждeниe“, кoeтo e cимвoл нa aрoгaнтнo пoрoбвaнe.“

 

Но най-тежки са духовните поражения, нанесени на българския народ. Унищожени почти напълно са традиционните бългaрски ценности – честност, трудолюбие, гостоприемство, съпричастност, състрадание, толерантност към страдащите. Отхвърлена е традиционната българска вяра – вярата в Бога е подменена с вяра в СССР, БКП, комунистическите главатари и човеконенавистната комунистическа идеология, която цинично се възхвалява като „победа на хуманизма“ от комунистическите идеолози. За това и проявите на бездуховмност след рухването на криминалния комунизъм не бива да ни учудват – народ, лишен от моралните си устои е мъртъв народ. Затова е и демографската катастрофа по българските земи днес. Убитият от комунистическия режим гениален български писател Георги Марков в своите „Задочни репортажи“ описва много точно защо българките не раждат деца: безсмислието на живота от комунистическа България.
Американският журналист Чарлз Ленис, който е пряк свидетел на окупацията на България от Червената армия, пише, че информациите за брутални престъпления на „освободителите“ по пътя им към София и редица трагични инциденти – след грабежи и мародерства на съветски войници с насочено оръжие – бързо принуждават българските селяни да дават безпрекословно всичко, което униформените „братушки“ им поискат. Известно е писмото на Георги Димитров до Сталин, в което се изброяват конкретни примери за извършени тежки престъпления и съдържащо молба към Кремъл да се намеси и спре убийствата, изнасилванията и грабежите на безцеремонните окупатори. В шуменското село Дивдядово съветски мародери убиват най-възрастния комунист в България. Междувременно са известни десетки случаи на изнасилвания и убийства на монахини или случайно срещнати жени и момичета.

 

Според шефа на Държавния архив Михаил Груев, много от най-тежките престъпления са описани в доклади до изцяло доминираната от съветското командване Съюзна контролна комисия в София. В отговор на непрестанните молби за мерки срещу неконтролируемите мародери и насилници от Червената армия, шефът на комисията ген. Бирюзов „успокоява“ с официално писмо от април 1947 г. подвластното му правителство в София. Той пише, че заради военни престъпления срещу цивилни българи, през 1946 г. са наказани 17 съветски войници със затвор между 1 и 3 години. По мнение на редица историци, унизително нищожното възмездие се дължи на два основни фактора – страхът на българите да подават оплаквания срещу жестоките и отмъстителни окупатори и на възприетата в Червената армия практика да бъдат наказвани с разстрел за „съчувствие към врага“ малкото военнослужещи, които са протестирали или са се опитвали да възпрепятстват груповите изнасилвания, убийства и грабежи на мирни граждани.

 

Анализът на действията на окупаторите в цяла Европа изследователите определят и като мародерство. И главният съветски военен мародер се оказва не кой да е, а самият върховен главнокомандващ Червената армия маршал Жуков. В поведението му през септември 1944 има един странен епизод. Жуков неочаквано напуска основния театър на военните действия срещу Германия и се озовава за няколко дни в окупираната без един изстрел България. Целта на височайшата визита става известна две години по-късно. От писмо на заместник-министъра на отбраната на СССР Булганин до Сталин от август 1946 г. става ясно, че съветските митничари са задържали 7 вагона с „лични вещи“ на маршал Жуков, съдържащи основно откраднати в Германия скъпи мебели. Картината е допълнена с опис от извършен по нареждане на Сталин през януари 1948 г. таен обиск в московските имоти на Жуков. В тях са открити 24 броя златни часовници, 15 златни огърлици, 4000 м. вълнени и копринени платове, над 300 скъпи кожи, 44 много ценни килими и гоблени, 55 картини-шедьоври и още купища скъпи вещи.

 

Участвалият в окупацията на България беларуски писател Васил Биков свидетелства, че първата работа на ръководителите на съветските военни и шпионски служби в страната е била да изпратят към Одеса по няколко самолета, натоварени със заграбени в окупираната страна ценности. През декември 1944 г. Кремъл издава и специално постановление, даващо лиценз за мародерство на всеки съветски войник, офицер и генерал. Официално победителите вече можели ежемесечно да изпращат в СССР „колети“ със заграбени в завладените страни вещи – войниците по 5 килограма, офицерите – по 10 кг , а генералите – по 15 кг…
Да се направи сравнително точна статистика на извършените от Червената армия престъпления е невъзможно. И до днес всички намиращи се в Централния архив на руското Министерство на отбраната информации, доклади и анализи с данни за криминалните деяния на служили в армиите на СССР и Руската федерация войници, офицери и генерали са абсолютно недостъпни и забранени за разгласяване.
Голяма част от престъпленията на окупационната Червена армия срещу гражданското население в Централна и Югоизточна Европа и до днес не могат да бъдат изследвани заради забранения от Кремъл достъп до съветските и руските военни архиви.

 

Преговорите за връщане на задигнатите и задържани в руски хранилища български държавни архиви на практика са преустановени и досега не са довели до някакъв резултат. Единственото, което се знае за тях, е че става дума за около 120 чувала с документи, стоварени на пристанище Лом през 1945 г. за изнасяне към СССР. Голяма част от тях се съхранява в Трофейния архив на Русия и в хранилище, намиращо се южно от Москва. По думите на бившия посланик на България в Русия Илиян Василев, документите се държат в насипно състояние, без да са подредени и класифицирани.

 

„Руската страна е поставила искане да им плащаме по 1,74 долара за всяка страница копирана архивна единица. А за предоставяне на оригиналите не може и дума да става“, разказва Михаил Груев.
Той не крие, че вина за сегашното състояние на проблема носи и българската страна. За разлика от България, Полша е отделила значителни средства и е командировала в Русия доста свои специалисти, които да работят със заграбените полски архиви. Австрия и Унгария също са успели да получат голяма част от заграбеното. Илиян Василев потвърждава факта, че България е закъсняла с исканията си да придобие отвлечените си архиви. „Сега сме поставени в ситуацията на „Параграф 22“ – за да получим нещо, трябва подробно да опишем какви документи точно искаме. Но няма как да го направим, защото нямаме детайлна информация за съдържанието на задигнатото от съветските служби“.

 

От Доц. д-р Момчил Дойчев



Тагове:   българи,   Русофили,


Гласувай:
6
0



1. bojil - За сравнение е хубаво да посочим че ...
02.03 01:14
За сравнение е хубаво да посочим че 150-те млн.долара (в тях не влизат 25-те тона отмъкнато Българско злато,отмъкнати от Червната армия през септември 1944 г.!),които ни окраде сталинизма-кретенизма за първите 3 години от неговото "присъствие" се равняват на днешни 11 милиарда,понеже един тогавашен долар се равнява на 70 днешни,при днешен курс ок.50 долара за грам 23-каратово злато! Загубите,които ни нанесе русочервения кретенизъм с помакедончването на 1 млн. Българи в бивша "югославия" пък са неизчислими в парични измерения- тях ги овъзмездява само Библейският принцип "Око за око,зъб за зъб"!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: udrus22
Категория: Хоби
Прочетен: 23450
Постинги: 23
Коментари: 109
Гласове: 401
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031